ИЗТОЧНОБЪЛГАРСКА ПОРОДА

 
ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД НА ПОРОДАТА

Източнобългарската порода коне са най-широко разпространената полукръвна порода в България. Работата по създаването и започва с откриването на двата конезавода – “Кабиюк” край гр.Шумен и “Божурище” край гр.София в края на 19-ти век.
След преместване на военния конезавод “Божурище” и преименуването му в конезавод “Стефан Караджа” край гр.Балчик, селекционната работа се концентрира основно в Североизточна  България.
Основното предназначение на двете племенни стада е било да задоволява нуждите на новосъздадената българска армия и подобрение на качествата на конете от частните стопани.
Източнобългарските коне произхождат от една широка гама от жребци и кобили, принадлежащи към различни породи, внесени от Русия, Унгария, Чехословакия, Полша, Турция и Германия. Независимо от разнородния състав – местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски, полукръвни и чистокръвни английски жребци и кобили, най-голямо влияние при сформиране на линейната структура на породата са оказали Чистокръвните английски жребци Лаудон, Семпитернал, Козак, Емилиен, Тихани, Зенгер, Вустершир, Греми, Нерон и Еделкнабе.
Важна роля в развъдния процес заемат и полукръвните жребци Фенек, Галион, Фуриозо VII-3 и Бетяр, които също стават родоначалници на линии.
В резултат на насочената работа и строго спазвани селекционни критерии в съответствие с поставената цел е получен универсален тип коне, еднакво подходящи за спорт и работа, признати като самостоятелна порода през 1951 г.

ЕКСТЕРИОРНА   ХАРАКТЕРИСТИКА

В зависимост от обществено историческото развитие в страната и прогреса в развитието на механизацията в армията и селското стопанство се променят и селекционните цели и задачи.
Така предназначен, в първоначалния етап за армията и селското стопанство следва период на насочване към производство на коне за надбягвания на хиподрумите. В това направление на международни състезания в стипълчейз в Пардубице победи са спечелили конете Везна II, Гаус Грин, Вомаг, Екол и други. Периода до 1980 г. е характерен с по-голямо влияние на чистокръвни английски жребци, което коренно се променя  след закриване на хиподрумните състезания за източнобългарските коне.
При първите опити за кръстосване на източнобългарски кобили с хановерски жребци се променя и селекционната цел. Днес, чрез използване на жребци от известни европейски полукръвни породи – Хановерска, Холщайнерска, Френска ездова и др. се променя беговия тип в един по-масивен, подходящ за класическите дисциплини на конния спорт. Основна задача в развъдната програма е получаването на благороден хармонично развит и коректен полукръвен кон, с много добри ездови качества. Постигането на тази цел се базира на естествените ездови заложби на източнобългарския кон, комбинирани с по-добрите спортни качества на другите полукръвни породи. Крайният резултат е развъждане на коне от нова генерация, които ще бъдат в пълно съгласие с главната цел – талантливи коне, подходящи за дисциплините обездка, прескачане на препятствия, всестранна езда и впряг.
Конете от породата имат сравнително едър ръст – 162-166 см. Главата е пропорционална, суха с прав профил. Шията е права, дълга с добре изразен задтилък; холката е добре развита и изразена; средно дълги гръб и поясница, прави, широки; крупата е с добре изразен наклон и добре замускулена, а гръдния кош е дълбок, дълъг и широк; краката са здрави, с добре изразени стави и сухожилия. Екстериорните особености на тези коне ги доближават повече до ездовите коне, отколкото до впрегатните. За това допринася и произвеждането на коне за гладко бягане в един доста голям период от развитието на породата.
Основният масив от племенни жребци и кобили се намира в конезаводите “Кабиюк”, “Стефан Караджа”, “Хан Аспарух” и няколко частни ферми, предимно в Североизточна България.